Един технологичен стартъп може да започне да се предлагат публично, без да е печеливш. Това се случва с много компании и е така, защото успяват да вдигат цените на акциите си, заради възможността им да се развият по-бързо от очакваното.
Няма нужда да казвам, че стратегията да се инвестира в бързоразрастващи се стартъпи ще продължи да работи, докато инвеститорите не бъдат обзети от страха, че такива компании може да се окажат бездънни ями.
За да се избегне тази опасност, създадох модел от четири стъпки:
Един от големите проблеми при финансирането на стартъпи е, че някои компании може да започнат да се предлагат публично, въпреки че губят тонове пари. Струва ми се, че те прескачат това, което съм посочил като втора стъпка в модела си. Цената за осъществяване на услугите, предлагани на клиентите, трябва да се понижава, колкото повече се разраства компанията. Понякога инвеститорите са готови да си затворят очите за това, че компанията е на загуба, стига да знаят, че може да се разрасне много бързо.
Добър пример за това е базираната в Калифорния компания за съхранение на данни Nutanix, която е надхвърлила очакванията за растеж, но никога не е била на печалба. Това обаче не е попречило акциите ѝ да се покачат от 16 долара на първоначалното публично предлагане през септември 2016 до 52 долара през август 2018.
Съоснователят и CEO Дийраж Пандей илюстрира пет урока, които могат да ви помогнат да постигнете по-голям успех, когато започвате стартъпа си.
Много публични компании вярват, че трябва да създават големи очаквания за приходите си. Смятат, че трябва да залагат все по-големи цели всеки месец. Но CEO-тата на непубличните компании са фокусирани по-скоро върху бързия растеж, а не толкова върху печалбата.
Един CEO, който успешно е довел компанията си до публично предлагане, а след това продължава да я управлява все така добре, едва ли ще е толкова вманиачен от идеята да печели колкото се може повече. Вместо това ще предложи на инвеститорите друг начин, по който да мислят. Това прави Nutanix.
Както ми каза Пандей: “Ние вярваме, че балансът между двете се определя от правилото за 40-те процента: коефициентът на растеж на приходите плюс коефициентът на паричния поток към приходите трябва да е поне 40%.”
Вярвам, че ако една компания наеме хора, които искат да дадат на клиентите най-добрия продукт и отлична услуга, клиентите ще продължат да купуват от тази компания и акционерите ще печелят.
Пандей е съгласен. Той казва: “Когато трябва да останете свързани с клиентите си, трябва да сте смирени. Трябва освен това да сте гладни и донякъде параноични. Бъдете честни и открити. Все пак на вашите клиенти не им пука каква е цената на акциите ви.”
Много малко хора започват публично предлагане на компаниите си и след това продължават да ги ръководят. В книгата си “Стартъп градове” наричам тези CEO-та “маратонци”. Те обикновено започват като иноватори на продукт и се превръщат в създатели на организация. Основателите, които не могат да постигнат това, биват заменени от CEO-та, които могат.
Пандей е променил ролята си през годините: “През първата година написах 20 000 реда код, за да стартирам продукта. През втората година действах като технически директор и пишех код, а през третата вече започнах да действам като CEO. Дори днес част от работата ми включва ролите на продуктов мениджър и архитект.”
Както написах в своята книга “Стойността на лидерството”, компаниите трябва да се борят със самодоволството си. Трябва да мислят за всеки ден, все едно е първият и да поставят талантливи хора с предприемачески потенциал на ключови и ръководни позиции в бизнеса.
Пандей казва, че прави това. По негови думи: “Парадоксът на растежа е, че когато компанията се разраства, се усложнява. И това убива растежа. Ние винаги си представяме, че това е първият ден на компанията и така запазваме борбения си дух.”
Изграждането на култура е важно, защото CEO-то не може да взема всички решения. Това са ценности, които лидерът счита за важни за успеха на компанията. Така хората ще знаят какви действа могат да предприемат, без да искат разрешение.
В Nutanix има такава фирмена култура. “Имаме 12 принципа, които сме сложили в коридорите и залите за срещи. И макар да не мога да съм физически във всяка стая, чрез тези принципи все пак съм там по някакъв начин”, казва Пандей.
Ако още не следвате тези пет правила, може да станете по-успешни, когато започнете.
Източник: www.inc.com